• Няма продукти в списъка с желания.

    • Няма продукти в количката.

    Да отвориш прозорец към вдъхновение, креативност и позитивизъм

    Милена Трифонова е графичен дизайнер и илюстратор. Най-голямата й страст е опазването на околната среда и включването в различни кампании с кауза.

    Преди две години си е поставила за цел всеки месец да дарява процент от приходите си на различни инициативи и фондации. Подканва всеки, който има желанието да пробва, защото смята, че това е много хубав и лесен начин да си помагаме и подкрепяме хората в нужда.

    Обича да рисува от малка.

    “Откакто съм могла да държа моливи и да стоя права съм изрисувала целите стени вкъщи. Имало е рисунки докъдето съм можела да стигна.” Смее се, докато обяснява как старият им апартамент е целият с тапети, в опит родителите й да покрият рисунките. Въпреки любовта си към рисуването, дълго време не е мислела, че може да се занимава с изкуство професионално. Вярване провокирано от стигмата за нестабилност на артистичните професии.
    Като човек, на когото всички теми са му интересни е искала да се занимава с различни неща, включително се е подготвяла да кандидатства медицина, докато накрая не решава да си вземе една година почивка, за да прецени по кой път да поеме. В тази една година работи сериозно и пълноценно и тогава попада на специалността графичен дизайн в Нов Български университет. “В този момент си казах, че това е точно за мен. Хем е свързано по някакъв начин с креативност, хем има стабилност, защото при изкуството е по-абстрактно и специфично.”

    Помолихме я да сподели откъде черпи вдъхновение.

    “Най-добрият съвет е да се оглеждаш навсякъде около себе си. Не само в дигиталното пространство, но и в това, което те заобикаля в живота ти. Също така, черпя вдъхновение от други артисти, но най-вече от дебатите в главата си. Редовно размишлявам по различни въпроси, правя някакъв извод и си казвам: “О, това трябва да го споделя!”. След това измислям начин да го споделя визуално, за да не е само в текст.”

    Когато заговорихме за богатството на живота, Милена сподели, че за нея то се крие в пълноценния начин на живот.

    “За мен пълноценен живот значи да отделяш внимание на малките неща. Да живееш по-бавно, да прекарваш време със семейството си, разговори с приятелите и близките си, да успееш да си сготвиш хубава храна, да прочетеш книга. Да направиш нещо, което не е задължително да правиш в момента, но да му се отдадеш напълно. Да отделяш повече време на тези неща.”
    Тъй като за нас богатството на живота се крие както в хубавите, така и в трудните моменти, Милена сподели как преди години е имала сериозна травма на коляното, при която скъсва тазобедрен мускул и остава обездвижена. Носи шина за два-три месеца, след което минава през шест месеца рехабилитация, в които не е можела да използва коляното си напълно.

    Разказа ни как този труден момент й е показал колко хубав е животът, независимо от всичко, което се случва.

    “Няма да забравя момента, когато за първи път направих нормални крачки, защото тогава започваш да вървиш сякаш отначало. С първите крачки изпитваш голямо щастие и благодарност, че отново имаш тази възможност. А след това, когато се затичах за първи път щях да се разплача от щастие, защото преди това правих опити, но буквално на втората крачка се спъвах. Когато успях да се затичам, въпреки че беше за един, най-много два метра, си направих равносметка как това е нещо, което не съм оценявала преди и до ден днешен си го напомням. След като се възстанових напълно започнах да тичам за спорт, за здраве, за тонус. Сега всеки път, когато тичам, си припомням за тези моменти на прохождане и си казвам колко съм благодарна, че мога да го правя, защото за съжаление има хора, които никога не са могли или няма да могат да преживеят това усещане.”

    Милена е откровена и споделя, че се чувства благословена, защото са й се случвали доста хубави неща, наред с трудностите.

    За нея едно от най-хубавите преживявания, които е имала, е когато преди две години заедно с майка си посещават брат й във Виетнам. Това е било най-далечното й пътуване и най-интересният сблъсък с различна култура.

    "Това пътуване ме обогати като човек и ми даде различен поглед над света и нещата от живота. Помогна ми да се замисля как сме толкова различни и едновременно толкова еднакви. С удоволствие бих го направила пак, защото искам да се запозная с още толкова много различни култури."

    Продължавайки темата за хубави преживявания, Милена ни разказа за скъп спомен, който си припомня често.

    “Много мил спомен ми е, когато с приятеля ми се нанесохме в сегашния ни апартамент. За първи път и двамата се изнесохме от родните си домове и започнахме да си правим нашето гнезденце с тежко изкарани средства. Спомням си как в хола ни беше лудница от кашони и вещи, чакащи да бъдат сглобени и подредени. Двамата само обикаляхме и правихме различни неща из апартамента. Обаче винаги успявахме да си откраднем минутка, за да се прегърнем и да си кажем колко е хубаво, че вече си имаме наше място и го правим заедно. Много съм благодарна, че имахме тази възможност. Първите дни на нанасянето бяха много ценни. Като цяло в живота всичко първо е с десеторна сила, остава най-траен спомен.”
    Според нея много силен мотиватор, за да свършиш каквото и да е в живота си, било то малко или голямо, е да си представяш крайната точка. Това е мотивацията, която й помага да свърши всяка следваща стъпка в тази посока. Нещо, което може да се види в инициативата “Рисуваме Заедно”.

    Милена създава “Рисуваме Заедно” през първите дни на извънредното положение.

    Всяка събота сутрин прави live видеа в Instagram, където показва интересни упражнения за рисуване с различни инструменти, техники и гости. Целта й е хората да започнат деня си с нещо приятно и креативно в момент, когато са обградени само от лоши и плашещи новини.
     
    “Усетих как и аз, и хората имахме нужда от заедност. Имахме нужда от поне един час да не слушаме за лошите новини покрай вируса, които бяха навсякъде. Исках да дам на хората прозорец, в който да можем да дишаме спокойно, отвъд всичко, което се случва в света. Важно е човек да е информиран, но когато заемаме вниманието си прекалено много с новини и то негативни, това не е окей. Важно е да има баланс. Исках да дам този баланс на моите последователи и те откликнаха. Веднага си пролича, че имаха нужда от място, изпълнено с вдъхновение, креативност и позитивизъм. От друга страна, аз винаги съм имала интерес и желание да показвам, да обучавам и да споделям с хората. Дори на работните си места, ако видех, че някой има интерес да се научи на нещо, което аз знам, винаги отделях доста внимание, за да му покажа и да му предам това знание по възможно най-правилния и най-лесно комуникативния начин. Така “Рисуваме Заедно” беше доста естествено начинание за мен като човек.“

    Както при всяко ново, голямо и интересно начинание, Милена среща и трудности покрай “Рисуваме Заедно”.

    “Естествено в началото изпитвах силно притеснение, което трябваше да преодолея. Първият live епизод се гледаше от над 600 човека, а след това са го гледали още повече. Все пак съм артист, който се притеснява да го гледат как рисува и твори. Така че отне известно време на свикване и успокоение. Радвам се, че много от гостите ми също преминават през този процес и приемат факта, че могат да показват как творят и да споделят без да се притесняват. Някои от тях започнаха впоследствие да правят такива инициативи и live видеа в своите акаунти, което е много хубаво."

    Относно гостите, които кани, ни разказа, че има много дълъг списък, в който е разпределила хората до края на годината.

    Усмихва се, споделяйки, че те все още не знаят, защото се свързва с даден гост само един месец предварително.
    “Започнах да каня хора, които аз познавам или хора, на които аз се възхищавам и следя. За щастие имам добри връзки с хората в моята индустрия и те откликнаха, защото ме познават. Сега все повече каня и хора, които не познавам. Апелирам, ако някой види мое интервю или видео да изгледа няколко епизода на “Рисуваме Заедно”. След това, ако идеята му допадне и иска да сподели уменията си, да ми пише."

    Иска да дава повече възможност на хора, които сами са изявили желание да се включат.

    За в бъдеще имам за цел да каня в “Рисуваме Заедно” не само професионалисти, а хора, на които това им е хоби. Хора, които рисуват хубаво и правят красиви неща, но това не им е основно занимание. Ще бъде малко по-различно и интересно - или аз ще им показвам на тях, или те на мен. Първият такъв гост ще бъде през юли. Целта ми е да покажа на любителите, че мога да поканя някой от тях и те да споделят нещо, което е интересно. Притеснявам се, че хората като виждат всички професионалисти с ултра инструменти да правят красиви рисунки ще си кажат, че те никога няма да могат да направят същото. Аз смятам, че това не е вярно. Всеки може да стане много добър, стига да рисува достатъчно. Искам да покажа как всички може да се учим едни от други."

    Нещото, с което най-много се гордее, свързано с “Рисуваме Заедно”, е че както участниците, които гледат, така и гостите й успяват да намерят различни ползи в инициативата.

    “За участниците знам от тях самите, че им действа много положително, че успяват да се изолират от всичко лошо, което се случва около тях. Успяват да се фокусират върху нещо приятно и творческо, което им действа разтоварващо. Имаше хора, които не бяха вадили моливите или боите от шкафа от страшно много време, а сега стоят постоянно до тях и от време на време си открадват момент, за да нарисуват нещо. Други започнаха да рисуват всеки ден. Благодарение на “Рисуваме Заедно” от забравили любители хората станаха активни любители на рисуването.
     
    Колкото до гостите – за мен е важно артистите да се подкрепяме. Срещала съм доста неспортсменско държание от страна на колеги, за това искам да покажа другата страна на монетата, защото знам, че може да се подкрепяме. Това, че правим нещо сходно, не означава, че няма аудитория или работа за всички. Заедно с гостите си успяваме да обменим както умения, така и аудитория. Често сме сходно мислещи, съответно има доста голям шанс техните последователи да си паснат с мен, както и моите хората с тях. Също така, те се предизвикват да направят нещо ново и страшно, което е да рисуват и да споделят знания на живо. Винаги след live са супер щастливи и заредени и продължават да творят. Хората, за които рисуването е част от професията, понякога блокираме или се изтощаваме покрай работата си и не успяваме да творим просто за удоволствие. При подготовката за “Рисуваме Заедно”, гостите ми си отделят време да творят и така се раждат много интересни идеи. Някои от тях дори пуснаха нови линии изкуство, вдъхновени от нашия общ епизод."
     
    Завършихме нашия разговор с едно послание от Милена към нас и всички наши читатели: “Бъдете добри, създавайте и вдъхновявайте. Също така не забравяйте, че няма друга планета, на която може да живеем, така че се грижете за нея”.
    Благодарим на Милена за споделено време и истории! Може да откриете повече за нея и “Рисуваме Заедно” в профила й в Instagram, а за нейни илюстрации - в Dribbble акаунта й. Също така, ви подканваме да я подкрепите в Patreon.

    Не пропускайте!